Тази година за втори път водих работилница по превод на поезия в рамките на Ателието по превод, организирано от Фондация “Елизабет Костова” и Съюза на преводачите в България. Бях подготвил две стихотворения – едно на Елизабет Бишъп и едно на Шеймъс Хийни. В крайна сметка употребихме цялото си налично време за стихотворението на Бишъп, но така можахме да стигнем до работен вариант, който ви предлагам тук. Със сигурност има какво още да се дялка, но мисля, че резултатът е окуражаващ. Изобщо, смятам, че работилницата е сполучлив формат за превод на поезия, защото в това занимание изобретателността е особено важна; а в група от хора, отдадени на една задача, вероятността някому да хрумне нещо изобретателно е доста голяма. Същото стихотворение има и публикуван превод от Димитър Кенаров – ще е любопитно да сравним версиите.
Елизабет Бишъп
Превод от английски: колектив (виж по-долу).
Представи си как бурята блуждае неспокойно из небето
като куче, което си търси подслон,
слушай как ръмжи.
Представи си как изглеждат сега мангровите острови
разстлани там, глухи за гръмотевиците,
тъмни жилави семейства,
където тук-там чапла надига глава,
изтръсква пера, отправя бегла забележка,
почне ли водата да блести.
Помисли за булеварда и палмовите дръвчета,
забодени в редици, внезапно заприличали
на снопчета рибешки скелети.
Там вали. Булевардът
и разбитите тротоари с буренясали пукнатини
облекчени посрещат влагата, а морето – капките свежест.
Сега бурята отново отминава в низ
от малки, зле осветени бойни сцени,
които все се развиват другаде.
Представи си как някой спи на дъното на лодка,
вързана за мангров корен или мостова подпора,
представи си го невредим, почти незасегнат.
В работилницата по превод на поезия тази година участваха: Велина Минкова, Гергана Тодорова, Десислава Бошнакова, Екатерина Петрова, Женя Гундашева, Ирина Еневска, Ненко Цъцаров, Теодора Гандева, Христо Тодоров.
Анапест 