Шеймъс Хийни: Наказание

Това стихотворение, едно от най-прочутите на Шеймъс Хийни, ме преследва от поне 15 години. Реших най-сетне да направя опит да го преведа, дори ако е обречен да си остане само опит, защото Хийни е изключително труден, а на някои места – практически непреводим. Силата на тази поезия е преди всичко в лексиката, в тези извадени сякаш от някаква дълбока древност думи, които са пределно точни и тежки, като воденични камъни, не само по смисъл, но и по звучене. Поне това е усещането при прочит, а когато се опитваш да анализираш и преведеш един такъв текст, откриваш, че на места рационалният прочит е доста труден. В „Punishment” има ярки примери за такава убийствено точна непрозрачност:

…your brain’s exposed
and darkened combs,
your muscles’ webbing…

Все пак, след като внимателно гледах снимки на мумифицираното тяло, вдъхновило Хийни, бих дръзнал да твърдя, че става дума за (медените) пити на мозъка и за вървите на мускулите.

_69557387_69557386Подобен е случаят в четвъртата строфа, където пък се появяват два същински кенинга: oak-bone, brain-firkin. Смисълът им се проумява в контекста, визуализацията пак помага, но при превод в традиция, на която кенингът е чужд, е необходимо доста сериозно насиле върху езика. Принудих се да опростя и този доста нахален образ, cauled in tar („caul” е старовремска прилепнала шапчица или остатък от плацентата по главата на новородено), но приемам предложения за по-точен превод.

Не на последно място, стихът на Хийни е доста къс и отсечен, което, както знаем, трудно се постига на нашия широк, славянски език. Не си позволих да избирам умишлено кратки думи, защото лексикалната точност ми беше приоритет. Затова по-скоро се постарах да опростя на места синтаксиса, търсейки по-сбит и суров изказ.

Тук можете да чуете как Шеймъс Хийни чете стихотворението и да видите как изглежда въпросното тяло, изкопано от археолозите.

Шеймъс Хийни

Наказание

Усещам как тегли
примката тила
и врата ѝ, вятъра
по голата ѝ предница.

Той прави зърната ѝ
на два кехлибара,
разтърсва крехките въжа
на ребрата ѝ.

Виждам нейното удавено
тяло в тресавището,
камъка на шията,
прътовете, клоните.

Под които е била
обелена фиданка,
но днес изкопана –
кост като дъб, черепът – буре;

обръснатата ѝ глава –
черно стърнище,
очите – превързани,
примката – пръстен,

съхранил
спомена за любовта.
Прелюбодейко малка,
преди да те накажат,

ти бе лененоруса,
недохранена, лицето ти –
чер катран – бе хубаво.
Моя жертво изкупителна,

почти те обикнах,
но знам: бих хвърлил
камъните на мълчанието.
Аз съм изкусният воайор

на тъмните, оголени
пити на твоя мозък,
вървите на мускулите
и номерираните кости:

аз, който гледах ням как
сестрите ти – изменнички,
оваляни в катран,
ридаят до оградите

и бих отвърнал поглед
в цивилизован потрес,
ала разбирам точното,
племенно, интимно отмъщение.

Seamus Heaney

Punishment

I can feel the tug
of the halter at the nape
of her neck, the wind
on her naked front.

It blows her nipples
to amber beads,
it shakes the frail rigging
of her ribs.

I can see her drowned
body in the bog,
the weighing stone,
the floating rods and boughs.

Under which at first
she was a barked sapling
that is dug up
oak-bone, brain-firkin:

her shaved head
like a stubble of black corn,
her blindfold a soiled bandage,
her noose a ring

to store
the memories of love.
Little adulteress,
before they punished you

you were flaxen-haired,
undernourished, and your
tar-black face was beautiful.
My poor scapegoat,

I almost love you
but would have cast, I know,
the stones of silence.
I am the artful voyeur

of your brains exposed
and darkened combs,
your muscles’ webbing
and all your numbered bones:

I who have stood dumb
when your betraying sisters,
cauled in tar,
wept by the railings,

who would connive
in civilized outrage
yet understand the exact
and tribal, intimate revenge.

Advertisements