Дилън Томас: Уши в кулите чуват

Тази неделя стихотворението е от Дилън Томас: странно, с ирационална образност и с дъх на мистика, както му подобава. Като сравнявам с оригинала, си мисля, че към иначе внушителния превод на Александър Шурбанов могат да се предявят някои претенции. Специално във втората строфа стихът на български е излязъл доста по-разлат – това, разбира се, е очаквано, с нашите дълги думи, но ми се струва, че търпи сгъстяване. Така се създава ритмическа разлика между строфите, която не е факт в оригинала (тяхното единство не идва само от тоническото стихосложение – трите ударения в стих, които са като цяло запазени и на български; обърнете внимание как английските стихове са освен това с почти еднаква дължина). Пак там не съм докрай убеден за превода на “out of sound” и “out of mind”. Обаче преводът има едно решаващо достойнство: отлично съхранява и предава този заклинателен, налудничав ропот на английското стихотворение, който е страшно въздействащ.

Уши в кулите чуват

Превел Александър Шурбанов

Уши в кулите чуват –
ръце роптаят по портите.
Очи изпод стряхата виждат –
пръсти върху ключалките.
Да отворя ли, или да чакам
сам до последния си ден,
невидим за очи на непознати
в тази бяла къща?
Ръце, какво ми носите –
отрова или грозде?

Отвъд този остров, обгърнат
от тънкото море на плътта
и от брега на костите,
лежи земя, недостижима за звука,
и хълми, за ума недостижими.
Ни птици, ни хвърчащи риби не смущават
безмълвния покой на моя остров.

Уши на този остров чуват –
вятърът прелита като огън.
Очи на този остров виждат –
кораби пристават вън от залива.
Да хукна ли към корабите
с вятъра в косите си,
или да чакам до последния си ден
и никакъв моряк да не посрещна?
Кораби, какво ми носите –
отрова или грозде?

Ръце по портите роптаят,
кораби пристават вън от залива,
дъжд плиска върху пясъка и керемидите.
Да пусна ли да влезе непознатият,
моряка да посрещна ли,
или да чакам до последния си ден?

Ръце на непознати и трюмове на кораби,
какво ми носите – отрова или грозде?

“Английска поезия в превод на Александър Шурбанов”. ИК “Обсидиан”, 1995.

Чеслав Милош: Изповед

С какво да започнем новата година? Нека е нещо не прекалено приповдигнато. Понеже съм човек ироник, много ми допада ето това стихотворение на Чеслав Милош: то предлага определено неприповдигнат поглед към литературните занимания. За превода от полски няма как да се произнеса, но английската версия звучи почти по същия начин. (С едно интересно отклонение: в тринайсетия стих там се говори за ясновидство, а не за бистър поглед). Единствено се чудя защо в българския превод всички стихове започват с главна буква – така е и в целия публикуван сборник “На брега на реката” (който обаче и така си е страхотен).

Изповед

Превела Вера Деянова

Боже мой, обичах ягодовия конфитюр
И тъмната сладост на женското тяло.
Обичах и водката с лед, херингата в зехтин,
Уханието на карамфил и канела.
Какъв ти пророк от мене? Би ли могъл духът
Да осени такъв като мен? Толкова други
Бяха избрани с основание, защото са достоверни.
А на мен кой би повярвал? Та нали виждаха
Как се нахвърлям на ястията, изпразвам чашката
И лакомо гледам шията на келнерката.
С дефект и при това осъзнат. Жаден за величие,
Способен да го разпознае, където го срещне,
А въпреки това с недокрай бистър поглед.
Знаех какво остава за по-дребните като мен:
Празникът на кратки надежди, съборът на горделивци,
Турнирът на гърбавите, литературата.

1986