Анна Ахматова: Вечер

Анна Ахматова е особена поетеса: от едва ли не банални неща успява да направи нещо сериозно. Българските преводи на големия Иван Николов като общо впечатление стоят много добре, стоят като напълно самостоятелни стихотворения и човек би рекъл, че са писани в оригинал на български. Тъкмо тук е уловката: при внимателно сравнение проличава, че са малко свободнички. Например в това стихотворение се губят златото на ресниците и стелещият се дим, за сметка на това се появява една съдбоносност на прегръдката, а смехът в очите става на хитра светлинка; прокрадва се и едно “боже мой”, което някак си не е за вярване, че го няма в оригинала, толкова е подходящо. Дали всичко това отива една степен по-нататък в интерпретацията? Вярно е, че Иван Николов някак успява да запази и предаде много добре цялостното внушение на стихотворението, като се отклонява само в детайлите. Обаче е вярно също така, че не само дяволът, а и поезията на Ахматова почти цялата е в детайлите. Доколко са съществени промените – всеки може да прецени сам. Струва си да се помисли дали не може да се направи и по-близък до оригинала превод, който да е също така силен сам по себе си. Но във всеки случай, струва ми се, че подходът на Иван Николов тук е по-добър от този, който съм срещал в английските преводи на Ахматова например: те следват много коректно смисъла на руския текст, но – както си е прието в онази традиция – рима и стъпка няма.

anna

Вечер

Превел Иван Николов

Звънеше музика отвред,
наляла в жилите ни тежест.
И остро на море и свежест
дъхтяха стридите във лед.

И той ми каза: “Аз съм твой!”
До мойта рокля се докосна.
Една прегръдка съдбоносна
не е такава, боже мой.

Ласкаят котките така
или ездачки гледат стройни…
За миг в очите му спокойни
припламна хитра светлинка.

Цигулките изплакват зов
и жалба някаква голяма:
“Изричай своя благослов –
за първи път сте с него двама.”

1913

Advertisements

Александър Шурбанов: Молитва за Гийом Аполинер

След известно затишие продължаваме темата за Аполинер, като в същото време внасяме ново измерение в блога. Този път стихотворението е написано на български и преведено на английски от собствения си автор. Това понякога е хлъзгава територия, но не и когато авторът е в същото време толкова опитен преводач. Вярвам, личи как Александър Шурбанов е подходил към собственото си стихотворение с необходимото отстранение на преводача: не забелязвам никакво изкушение от пренаписване на другия език. Тази тема ме вълнува през изминалата седмица, защото на мен самия ми се наложи да преведа две страници от “Кротките” на английски (и изпитах съчувствие към всичките си потенциални преводачи). А тук, в Лестър, където съм в момента, ми разказаха за финландска писателка, кото пише едновременно на фински и английски: една глава на фински, после я превежда на английски, следващата глава на английски, нея пък превежда на фински и така нататък. Звучи доста особено – обаче със сигурност ти отваря изцяло нова перспектива към собственото ти творчество.

A Prayer for Guillaume Apollinaire

Translated by the author

I can see you, Guillaume Apollinaire –
an eternal child with a bowler-hat on his head,
freckles on his nose
and hope in his eyes.
You cross the opening of the twentieth century
cautiously
but without hesitation –
the way one would cross a muddy lane
in order to step onto the pavement.
And you enter the future
as if it were your home,
switching the lights one after the other
and cordially hugging the machine,
which is sharpening its knife behind your back,
the machine that, you are so glad to find out,
has already begun to think.
Your love for the world is so pure,
when you start opening all the windows
as if peeling innumerable oranges
for all children,
that I pray,
after all that fiery thirst,
for the dawn to pour its juice over you.

Молитва за Гийом Аполинер

Аз те виждам, Гийом Аполинер –
едно вечно дете с бомбе на главата,
с лунички по носа
и с надежда в погледа.
Ти пресичаш началото на ХХ век
предпазливо,
но без колебание –
както се пресича кална улица,
за да се качиш на тротоара.
Влизаш в бъдещето
като у дома си,
една по една запалваш лампите
и прегръщаш по братски машината,
която точи нож зад гърба ти –
машината, която за твоя радост
е започнала вече да мисли.
Твоята обич към света е тъй чиста,
когато отваряш навред прозорците,
сякаш обелваш безброй портокали
за всички деца,
че аз се моля
след цялата тази огнена жажда
зората да те облее със сока си.

.

 

 

 

Гийом Аполинер: Червенокосата красавица

Рекох си, че липсата на френска поезия в блога започва да става скандална и реших да заложа на това култово стихотворение. Към работата на Кирил Кадийски принципно съм чувал доста възражения, но си мисля, че Аполинер като цяло и “Червенокосата красавица” в частност стоят силно в негов превод. Ако не греша, в старото издание на Аполинер от 80-те това стихотворение е преведено от Драгомир Петров (също забележителен преводач) и ми е останал спомен за леко остаряло звучене. Ако някой разполага с този превод, ще е интересно да ги сравним.

А каква изненада: когато потърсих английски превод, намерих такъв от същия онзи Джеймс Райт, който толкова ме занимава напоследък. Ето как се навързват нещата.

apollinaire-bandage

Червенокосата красавица

Превел Кирил Кадийски

И ето ме пред вас съм целият човек изпълнен с разум
Живота опознал и всичко за смъртта узнал което може смъртният да знае
Изпитал радости и мъки в любовта
Понякога и свойто мнение успявал да наложи
Владеещ няколко езика
Пътувал доста по света
Воювал в Артилерията и в Пехотата
Ранен в главата трапаниран с хлороформ
Изгубил най-добрите си приятели в чудовищната битка
За старото и новото аз зная всичко тук което е способен сам човекът да научи
И без да мисля за войната днес
Заради нас приятели и между нас
Изричам своята присъда в тая дълга караница за Традиция и за Новаторство                                                       Порядък строг и Приключения
С уста изваяна по образ и подобие на Божата уста
Уста която е самият висш Порядък вие
Бъдете снизходителни когато ни сравнявате с ония
Които пример са били за Ред и Съвършенство
Да ние дето търсим вечно приключения
Не сме ви ние врагове
А само искаме да ви дарим с обширни и загадъчни владения
Където тайната сама разтваря се пред всеки който иска като цвят да я откъсне
Огньове нови има там с невиждани все още багри
И хиляди видения които трябва
Да претворим в реалност

Решени да изследваме благата на огромната страна където всичко се спотайва
Там можем да подгоним времето или обратно да го върнем
Смилете се над нас които вечно се сражаваме
По границите на безкрая и на бъдещите векове
Смилете се над наште грешки и над наште грехове
Смилете се

Но ето лятото сезонът на жестокост и на бяс
И мойта младост както пролетта е мъртва вече
О слънце времето на Разума пламтящ не е далече                                                                                  и чакам аз
За да го следвам ден и нощ да бързам упорит
След нежния и благороден образ да се нося
Той идва и привлича ме като магнит                                                                                              Той идва прелестен на вид                                                                                           Преобразен в червенокоса

Богиня с къдри чисто злато
Красива мълния която
Бушува с пламенни възторзи
Във вехнещите чайни рози

О смейте ми се смейте се на мен
Далечни и най-вече близки хора
Че има толкова неща които не посмях пред вас да кажа
Че има толкова неща които не можах от вас да кажа
Смилете се над мен