Чеслав Милош: Изповед

С какво да започнем новата година? Нека е нещо не прекалено приповдигнато. Понеже съм човек ироник, много ми допада ето това стихотворение на Чеслав Милош: то предлага определено неприповдигнат поглед към литературните занимания. За превода от полски няма как да се произнеса, но английската версия звучи почти по същия начин. (С едно интересно отклонение: в тринайсетия стих там се говори за ясновидство, а не за бистър поглед). Единствено се чудя защо в българския превод всички стихове започват с главна буква – така е и в целия публикуван сборник “На брега на реката” (който обаче и така си е страхотен).

Изповед

Превела Вера Деянова

Боже мой, обичах ягодовия конфитюр
И тъмната сладост на женското тяло.
Обичах и водката с лед, херингата в зехтин,
Уханието на карамфил и канела.
Какъв ти пророк от мене? Би ли могъл духът
Да осени такъв като мен? Толкова други
Бяха избрани с основание, защото са достоверни.
А на мен кой би повярвал? Та нали виждаха
Как се нахвърлям на ястията, изпразвам чашката
И лакомо гледам шията на келнерката.
С дефект и при това осъзнат. Жаден за величие,
Способен да го разпознае, където го срещне,
А въпреки това с недокрай бистър поглед.
Знаех какво остава за по-дребните като мен:
Празникът на кратки надежди, съборът на горделивци,
Турнирът на гърбавите, литературата.

1986

Advertisements