Открих това стихотворение, когато бях на 14 и оттогава не съм спрял да го харесвам. Изобщо много обичам Рилке и зад идеята ми един ден да науча немски стои мотивацията, че ще мога да го чета в оригинал. Тъй като това още не е факт, коментарът на самия превод ще почака. Междувременно бих се радвал, ако някой може да се изкаже по същество за превода и го направи. Но все пак нека обърна внимание колко е ритмичен и естествен в прозодията, колко разнообразно всъщност звучи ямбът му. Освен това постига запомнящи се фрази, които спокойно звучат като сентенции.
Зрящият
Превел Стоян Бакърджиев, 1979
Откривам с поглед и със слух
следи от бури в дървесата,
които бият по стъклата
и чувам как далечината
шепти неща – но без приятел
или сестра за тях съм глух.
Там бурята лети, не спира
през времето, през оня лес.
Светът, без възраст във всемира,
с пейзажа като стих в псалтира –
мощ, вечност ми напомня днес.
В бой с дребното сме все заети,
а едрото се бори с нас.
Щом буря ни строши ръцете,
ще сме подобни на премети,
безименни, без собствен глас.
Надвиваме неща дребнави
и издребняваме сами,
а вечните и величави
не може никой да сломи.
Такъв е ангелът, когото
рисува Старият Завет:
и дяволите да връхлитат,
железни мускули да сплитат,
ще свири той по тях, защото
са инструмент за сърцевед.
А който е сразен така,
отказвайки се от борбата,
той прав пристъпя по земята –
велик чрез твърдата ръка,
която го оформя само.
Не иска слава на герой.
Когато нещо по-голямо
го порази: израства той.
Анапест 