Андрю Марвъл: На свенливата си възлюблена

От английските метафизически поети единствено Джон Дън е с адекватна рецепция на български език, другите просто ги няма. Не че това е чак толкова изненадващо; но все пак би ми се искало поне от чудния Андрю Марвъл да имаше повече преведени неща. Особено при положение, че този самотен превод на неговото най-прочуто стихотворение е, вярвам, сред най-хубавите преводи на Александър Шурбанов. Елегантността, еротичната закачка, самоиронията, кончетите – всичко, което прави голяма творба от иначе поредната вариация на темата carpe diem – всичко това го има в пълна мяра в българския текст. Е, добре, с едно съществено изключение: най-странният момент в оригинала, толкова обсъжданата “зеленчукова любов” в единайсетия стих, се е изгубила. (Ето тук някои интересни разсъждения по това кончето, които стигат до извода, че следва да си представим сладък картоф – но това нека не ни отвежда към популярния лексиконен стих “Любов, любов, варен картоф”). За сметка на това почти всяко друго сравнение с конкретен стих от оригинала разкрива бляскави преводачески решения. Да, разбира се, размерът е удължен с една стъпка до петостъпен ямб – съвсем разумно решение, за да се побере достатъчно смисъл в българския стих. Иначе вниманието към прозодията е забележително – звучна рима и запазени анжамбани точно на мястото им (например в стихове 6 и 26).

220px-Andrew_Marvell

На свенливата си възлюблена

Превел от английски Александър Шурбанов

Да имахме, миледи, свят и време,
не би била свенливостта ви бреме.
Мечтали бихме, както си седим,
деня любовен как да съкратим.
Край Ганг вий бихте сбирали рубини,
а аз край Хъмбър жалил бих с години
за вас. Обичал бих ви пет лета
преди потопа – и от любовта
очите ваши нека се отвръщат,
дорде евреите не се покръстят.
Тъй моята любов би расла бавно,
но безгранично като царство славно.
По сто години бих прославял взора
и челото ви ясно без умора,
по двеста бих отдал на всяка гръд
и още трийсет хиляди отвъд –
за всяка част по ера, чак додето
накрая ви разкрия и сърцето.
Че тази висша чест ви се полага
и аз не бих ви любил инак, драга.
Но зад гърба ми с тропот глух ме стряска
на времето крилатата каляска,
а пък пред нас в безкрайните предели
пустинята на Вечността се стели.
Ще се изгуби прелестта ви, знам,
а мойта песен ще заглъхне там –
под мрамора, и червей ще опита
девствеността ви, тъй усърдно крита.
Честта ви нежна в прах ще се превърне
и в пепелта лъстта ми ще посърне.
Да, гробът е спокоен, чуден край,
но в него никой не прегръща май.
Затуй сега, додето свежест здрава
като роса лицето ви огрява
и пламенната ви душа говори
с внезапни блясъци през всички пори,
доде са ясни нашите зеници,
подобно влюбените хищни птици
да глътнем времето си с буйна страст,
а не да креем в мудната му власт!
О, нека днешната си мощ и сладост
да съберем в едно кълбо от младост
и да се врежем с яростна охота
през  дверите железни на живота,
та щом не можем слънцето да спрем,
да го пришпорим колкото си щем!

“Английска поезия”. ИК “Обсидиан”, 1995.

Advertisements

3 thoughts on “Андрю Марвъл: На свенливата си възлюблена”

  1. „Анапест“-ът придобива физиономия и расте – все още само по вертикалата. Доколкото разбирам, разнообразието, дори контрастът са главните ти критерии при подбора на стихотворенията. Самите стихотворения са чудесни, повечето преводи добри (което в полето на поезията би трябвало да означава много добри); възможността за сравнение с оригинала е друга червена точка.
    За мен като любител, но не автор или преводач на поезия, е не по-малко интересно и уводното каре, придружаващо всяко стихотворение: инстинктивен баланс между критична интерпретация на превода и аналитична задълбоченост (която, за разлика от бормашината, спира точно преди да почне да боли), облъхнати от компетентност, която извира от написаното, а не стои като приставка. Очевидна е концентрацията върху езика и превода, тъй че в резултат получаваме гратис и една малка школа по творчески превод на поезия.
    Мисля си обаче дали вече не е време – без да прекъсваш досегашната линия на представяне на отделни стихотворения – да започнеш да представяш и отделни поети (спонтанно ми хрумва Елизабет Бишъп в превода на Кенаров). Това, естествено, ще увеличи работата ти, а и ще поизмести може би фокусът на досегашната ти концепция. Но пък така „Анапест“-ът, освен ръст, ще придобие и индивидуалност.
    Стоян Гяуров

    Like

    1. Благодаря ти, наистина това са нещата, които се опитвам да постигна. Много малко се говори днес за превода на поезия и ми се иска блогът да бъде една такава, макар и скромна, трибуна. Ще помисля и върху предложението ти. Това наистина би било по-сериозен ангажимент: да проследиш как върви работата на даден преводач в по-голям корпус от произведения на един поет – нали правилно те разбирам?

      Like

      1. Ха, не бях се сетил за представяне на преводача; аз имах предвид поета, създателя на оригинала. Но всъщност твоята идея е може би по-смислена, предвид акцента върху превода в твоя “Анапест”.

        Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s